Съветски плакати

Не е лесно. Пишеш статии, пък ги оформяш и фризираш, публикуваш ги и чакаш някой и друг коментар на читател… Но не. Проклетата Google-машина ми води само ловци на съветски плакати. Та нима е толкоз трудно да се напише “советские плакаты”. Но щом има глад за тоя тип художествено творчество – и аз ще откликна, като поместя тук няколко хубави съветски плаката – за сега малко, а в бъдеще – надявам се и повече.

1920 г.

 

1-ое Мая. Да здравствует праздник трудящихся всех стран! Автор: Иванов Сергей Иванович (1885-1942)

През 1920 г. Съветската власт празнува едва третия си Первомай, както сред народа бива наричан Празника на трудещите се. Съвсем скоро – на 25 април е започнала Съветско-полската война и поляците, които мечтаят да възстановят някогашното си величие в граници “от море до море” (разбирай Балтийско и Черно) се озовават пред вратите на майката на всичи руски градове – Киев. Градът ще падне на 6 май, а червените ще си го върнат на 11 юни.

Нека се съсредоточим върху показания по-горе плакат. Това определено не е социалистическия реализъм в неговите класически догматично издържани висини. Напротив. Нима тържествуващите на празника си трудещи се, не Ви изглеждат като сива тълпа. Всъщност при своето рождение съветското изкуство е по революционно буйно и все още не е в желязна хватка. Появяват се много оригинални и не винаги много близки до народа творци – не защото са се отчуждили от него, а защото търсят новото, революционното. Вижте например “Скачет красная конница” на Казимир Малевич:

 

Скачет красная конница на Казимир Малевич

Творческата свобода и през тези революционни години е винаги класово подплатена. Свободни са “нашите творци”, но пък дори и за тях тя напълно ще изчезне с разцвета на сталинизма. Само дето след хрушчовското размразяване на практика няма да се върне. Нека цитираме легендарните разярени думи на може би най-демократичния съветски лидер, самият Никита Сергеевич, когато той посещава на 1 декември  1962 г.  изложбата под заглавие “Нова реалност”, организирана от художници-авангардисти в московкия Манеж:

«Что это за лица? Вы что, рисовать не умеете? Мой внук и то лучше нарисует! … Что это такое? Вы что — мужики или педерасты проклятые, как вы можете так писать? Есть у вас совесть?»

(поради нежеланието ми да превеждам дословно отбелязания в червено текст, оставям напълно езика на оригинала)

«Очень общо и непонятно. Вот что, Белютин, я вам говорю как Председатель Совета Министров: все это не нужно советскому народу. Понимаете, это я вам говорю! … Запретить! Все запретить! Прекратить это безобразие! Я приказываю! Я говорю! И проследить за всем! И на радио, и на телевидении, и в печати всех поклонников этого выкорчевать!»

 

Авторитарен като всеки вожд, за мен Н. С. Хрушчов си остава съветският ръководител, заслужаващ най-голямо уважение

И отново няколко плаката за Първи май 1920 г. :

1 май 1920 г.:През отломките на капитализма към световно братство на трудещите се !

 

 

Где работа идите туда: Первое мая празник труда

На 12 май 1920 г. Ленин лично приема в Московския кремъл парада на XI-ия випуск на командирите на картечари.

 

Ленин принимает парад XI выпуска командиров Первых московских советских пулеметных курсов в Кремле. 12 мая 1920 г.

 

Съветските войски изтласкват поляците и техните западноукраински помагачи все по на запад. Разбира се за Работническо-селската червена армия главна цел не е толкова запазването на старите граници на Царска Русия, а преминаването им, раздухването на пожара на световната революция.

 

Тов. Ленин очищает землю от нечисти = Другарят Ленин изчиства земята от нечистотията

Младата съветска пропаганда на свой ред обявява война на полските панове, наричани и белополяци, за да може иначе класическият руско-полски сблъсък да бъде определен от класова гледна точка. Затова поляците всъщност са “маша”, марионетка на западните империалистически държави:

 

Плакат РСФСР «Ясновельможная Польша», 1920. Надписът гласи: Свиня (Полша), дресирана в Париж, тоест от Франция - да иска границите си от 1722 г., тоест преди първия дележ на Велика Полша.

Полската пропаганда не остава длъжна на Съветите.  Образът, който им се изгражда набляга на варварското в техния облик и експлоатира не само новините за реалиите на червения терор, но и традиционните представи на полския народ за руснака – получовек, за тъмния православен изток и пр.

 

Полски плакат за Съветско-полската война. Забележете символичното отпращане към полските рицарски традиции.

 

Полски плакат за Съветско-полската война: Бий болшевика!

 

 

Полски плакат за Съветско-полската война: "Свободата при болшевиките". Плакатът има и скрито антисемитско послание, което ще бъде добре разбрано в Полша - неслучайно е изобразен евреинът Троцки, а не Ленин. В долния десен ъгъл поляците полемизират с Обещанията на болшевиките: мир, хляб и земя и полученото в замяна: война, глад и реквизиции

 

През 1920 г. Ленин изрича една от своите крилати сентенции, които скоро биват обвяни от определението “Заветите на Илич”. Пред Московската губернска коференция на РКП(б) в своята реч  “Нашето външно и вътрешно положение и задачите на партията” той произнася:

Коммунизм есть Советская власть плюс электрификация всей страны, ибо без электрификации поднять промышленность невозможно… Коммунизм предполагает Советскую власть, как политический орган, дающий возможность массе угнетенных вершить все дела, — без этого коммунизм невозможен… Этим обеспечивается политическая сторона, но экономическая может быть обеспечена только тогда, когда действительно в русском пролетарском государстве будут сосредоточены все нити крупной промышленной машины, построенной на основах современной техники, а это значит — электрификация, а для этого надо понимать основные условия применения электричества и соответственно понимать и промышленность и земледелие.

 

 

Електрификация плюс Съветска власт

Koмунизмът, това е Съветска власт плюс електрификацията на цялата страна, защото без електрификация е невъзможно да се създаде промишленост… Комунизмът предполага [наличието на] Съветската власт като политически орган, даващ възможност на масата угнетени да върши всичко – без това комунизмът е невъзможен… С това се осигурява политическата страна, но икономическата може да бъде осигурена само тогава, когато действително в руската пролетарска държава се съсредоточат всички части на една крупна промишлена машина, построена на основата на съвременната техника, а това значи [на основата на] електрификацията, за което трябва да бъдат разбрани основните условия за използването на електричеството и съответствено промишлеността и земеделието.

"Съветите и електрификацията са основата на новия свят". Плакат от 1924 г.

"Ленин и електрификацията". Плакат от 1925 г.

През същата година е направена и една много известна, негова снимка, която по-късно става едно от най-сакралните му изображение. Тя ни дава и повод да покажем още един плакат.

Ленин. Автор: П. С. Жуковски, 1920 г.

"Надо пролетарскую трудовую дисциплину довести до высшей степени напряжения и тогда мы будем непобедимы" Ленин = "Трябва да издигнем пролетарската дисциплина до най-висша степен на напрежение и тогова ще бъдем непобедими."