„Лето – это маленькая жизнь“

груб превод с разсъждение

               Малък религиоведчески екскурс: „Каквито и религии да са се появявали за напред в Южна Азия, те всички са носили върху себе си отпечатъка на това убеждение в прераждането на душите. И ако за европееца, ако той не е християнин, преселването на душите има в себе си нещо симпатично – поживял си веднъж, после можеш да поживееш отново, то за индиеца това е ужасно, защото той прекрасно знае, че животът е страдание… И това, което ние наричаме учение за прераждането, индиецът назовава иначе: учение за завръщащата се смърт…” – Зубов, А. Б., Лекции по истории религий, прочитанные в Екатеринбурге. – М.: Никея, 2009. – стр. 92 – 93.

               И ако идеята за прераждането ми е чужда, още сама по себе си и някакси наивна, то предложеното по-долу решение е друго – да разделиш даденото си на няколко, или на множество дори животи. И всеки да живееш отначало. За неизживяното, излиза, неминуемо ще се истински обвиняваш – защото ограниченият отрязък е свършил, този живот, макар и малък не ти се е отдал. И в големия е така, нали… Но тук поне идва друг (друго лято, ако в жизнена ярост насечете живота си по-настървено – просто друг следваш сезон), който трябва напълно и истински да се изживее… Или да се преживее някак. В спомените за другите ти животи.

Лето – Это Маленькая Жизнь

текст и оригинално изпълнение: Олег Митяев

В наша част изпълняват: Uma2rmaH

(и е важно да го изпълняват именно те, макар анимациите на този клип да не са особено на място)

 

Посмотри, в каком красивом доме ты живешь. Виж в какъв прекрасен дом, живееш ти.

Я вчера пошел за пивом – прямо обомлел. Вчера слязох за бутилка и просто полудях.

Целовал его слепой расплакавшийся дождь, Целуваше го слепият, разплакан, дъжд.

Извиняясь, что всю зиму гриппом проболел. Извинявайки се, че цяла зима го е нямало – от грип се поболял.

Я стоял бы, любовался до скончанья дня Щях да стоя и да се любувам на завършващия ден.

Вместе с нашим участковым молча под грибком. Заедно с нашия районен, упоен да мълча.

Но в пакетике прозрачном дырка у меня Но скъса се торбичката найлон

И все время утекает пиво из него. И бирата от нея взе, че се разля.

 

Я ушел в апрель, я нашел повод. Тръгнах си през април, намерих си повод.

Я замерз, укутываясь в твой холод. Замръзнах, завивайки се с твоя хлад.

И пошел на улицу встречать лето. Излязох, накрая, на улицата, лятото за да посрещна.

А лето – это маленькая жизнь. А лятото е миничък живот.

 

Припев

Лето – это маленькая жизнь порознь Лятото е малък разделен живот.

Тихо подрастает на щеках поросль Тихо прокарва на брадата ми мъха.

Дом плывет по лету – а меня нету Домът ти сякаш плава през лятото, мен ме няма.

Лето – это маленькая жизнь. Лятото е миничък живот.

Странно, мы все время были в городе одном, Странно е, как бяхме в град един и същ.

Ты все там же, в доме на последнем этаже, Ти все там в зданието на последния етаж.

А я в различных точках, именующихся дном. Аз пък във различни точки бях, „дъно”, обобщено ще ги нарекат…

Впрочем, если пить,то нету разницы уже. Впрочем ако пиеш, разлика каква?

Я и не заметил, что конец мая, Аз и не видях, че май си е накрая.

Что давно повесилась метель злая. Че отдавна се е обесила злата зима.

Выпил с участковым ,смотрю – лето, Пихме със районния, аз лятото гледах.

А лето – это маленькая жизнь. А то е миничък живот.

Припев

И хотя в окне твоем ночует наша грусть, Вечер в запалената ти лампа нощува нашата тъга,

Я в мусоропровод бросил два своих ключа  А аз изхвърлих двата си ключа в боклука.

И к тебе я точно этим летом не вернусь. Знаейки, че при теб това лято не ще се върна,

Я хожу в кино и в Парк культуры по ночам. Ходя на кино и се разхождам в Парка Горки.

(Да, същият като в I follow the Moskva / Down to Gorky Park …)

А ты вернулась с моря – я вчера видел А ти се върна от морето, вчера гледах

Словно прошлой жизни посмотрел видик Сякаш от минал живот филм.

Видик про разлуку, про твое лето. Филм за раздялата ни, за твоето лято.

Лето – это маленькая жизнь. А то, Лятото, е миничък живот.

Жизнь, в которой не было ни дня фальши. Живот минал, в който фалш няма да намериш.

Вряд ли кто-то точно знает – что дальше А нататък, какво ме чака – никой не знае.

Только участковый мне кивнет молча Само районният ще ми кимне мълчаливо, че:

Лето – это маленькая жизнь Лятото е миничък живот.

One response

  1. Pingback: “Дъждовните аспекти на Saint-Zacharie” | Няколко думи от Симеон Гройсман

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s