Най-нови

#какдаучим 02: За конспектирането

Да конспектираме или не? Въпросът е актуален, доколкото изложението ми е насочено (не само, но все пак главно) към първокурсниците. Та, следната забележка към тях: дори сега, в първи курс, с нечовешко себеотдаване да успеете да съставите нужните коспекти, в по-горните курсове, уверявам ви, това, заради големия обем на учебния материал, няма да е възможно! Защо тогава да се приучаваме към една техника на учене, която скоро ще се окаже напълно неприложима?

а) Предимствата на конспектите. Конспектите носят ясна, структурирана и кондензирана информацията. Конспектите ни помагат, ако трябва многократно да се завръщане към обемни ключови текстове. Масовото „студентско“ конспектиране обаче не редуцира обема на текста на лекциите или учебника, в които „всичко е важно“, защото „и затова може да ме попитат“. Ефектът на запомнянето се постига по един изтощителен и убийствено бавен начин: чрез едно „творческо“ преписване на оригиналния текст. И това в XXI. век, срамота!

б) Опасността от конспектите. „Пристрастяването“ към конспектирането, по мои наблюдения води до едно недоверие в собствените сили – „ако не го препиша, няма да го запомня“ или дори „ако не го конспектирам, не мога да го разбера“. В тази насока е и непродуктивният учебен подход, който неведнъж ме е ужасявал – „няма да си снимам лекцията, която пропуснах, ще я препиша, така ми е по-добре, по-утно, въобще усамотението на манастирския скрипторий ме вдъхновява“ (спомняме си, какво е скрипторий – тук).

в) Алтернативите на конспектите са поне три:

в1) Кратките конспекти с ключови думи. Добре, ако все пак конспект ви е нужен: Въведете си лимит за обема му – например, вградете всеки въпрос в четвърт страница с размер А4 и дано това отграничение ви принуди да използвате само ключовите думи. Учим чрез четене и мислене. Издържаният минималистичен конспект ни помага, за да преговаряме.

в2) Конспектиране чрез подчертаване. Правилно подчертаният текст изпълнява всяка функция на конспекта – структурата на текста може да бъде изведена чрез оцветяване на съответните начални пасажи в различен цвят и добавянето на римски цифри; концентрирането върху най-важното – чрез пестеливото му подчертаване, а постигнатото собствено разбиране запечатвайте с бележки в полетата.

в3) Конспекти „на готово“ всъщност са вече почти направени за вас. Цялата материя на изучаваната учебна дисциплина е „конспектирана“ в конспекта с въпроси, по който се подготвяте. В повечето случаи всеки въпрос е формулиран чрез изреждането на основните проблеми, които трябва да засегнете при разглеждането му. Задълбочаваме нивото: допълнително подробно планиране по всеки основен проблем откриваме  в заглавията и подредбата на параграфите в различните учебни курсове. Накрая, повечето съвременни автори задължително изписват ключовите понятия и цели пасажи удебелено или в курсив.

Защо тогава да учим, конспектирайки по старомодния начин, за да запомняме, пишейки механично? Ученето чрез преписване е екстензивен метод на производство в учебния ви труд, то е път към умора и депресия.

Успех! Non vitae sed scholae discimus!

Коментарите и въпросите се приветстват. Ако сметнете тази статия за полезна, можете да я споделите сред Вашите колеги и в социалните мрежи. Увеличаването на броя на активно и ефективно учещите студенти способства подобряването на учебната среда и в крайна сметка, надявам се, увеличава качеството на Вашето образование.

#какдаучим 01: Правилото на 10-те % и други цифрови подсказки

Често ме питат(е), „как да учим“. Отчитайки с ирония (и леко перифразиране на Laurence J. Peter), че „който умее – го прави, който не го умее – учи другите, а който и това не може: обучава, как се учи“, реших да опитам да ви дам няколко съвета.

 Първият проблем, който трябва да решим е този, че всъщност четем много малко. Издирвайки материалите, подреждайки ги, принтирайки ги, обсъждайки ги, слушайки и разпространявайки изпитните легенди, прахосвайки времето си по всякакъв друг начин, четем недостатъчно в условията на винаги ограничен времеви ресурс. Всички безспорно знаем за полезността на добрата концентрация, на малките почивки и редуването на различните дейности, ала учим, прелиствайки с ниска ефективност часове наред един и същи учебник, постоянно прекъсвайки работата си и всячески разсейваки се.

Ето едно възможно разрешение (моето). То се състои от спазване на няколко прости правила:

а) Бъдете честни със себе си – сметнете и за в бъдеще следете, колко време четете през всеки от дните-изпитания на сесийната си подготовка. Продължете с този тест и през дните на семестъра. Можете да използвате безплатни програми-хронометри като Timesheet – Time Tracker от Google play, например. Стартирайте хронометъра всеки път, когато прегръщате учебника. Тик-такащите секунди ще ви направят по-отговорни и ще намалят желанието ви да се разсейвате със странични неща.

б) Как да използваме това изчисляване? Учете на двучасови блокове. Нека като за начало се доверим на академичното часоброене. В идеята си то ни ориентира, че: концентрираното ни внимание може да продължава най-много около 40-50 минути; след всеки такъв период, е наложително да си починем.

Моята рецепта в тази насока е: занимавайте се с еднотипни дейности (четене на един отделен учебник, статия, четене от лекции, конспектиране, четене на нормативни актове) на блокове от по два часа. Грубата им формула изглежда така: 120 минути = 50 минути четене + 10 минути почивка + още 50 минути четене; липсващите 10 минути неминуемо ще разпръснете в малки вътрешни почивки (взрени в телефоните си, най-вероятно).

в) Колко трябва да прочетем в рамките на тези/всеки два часа? Установете своята норма на производителност. Според мен е важно, винаги когато изучаваме определен текст да проникнем в достатъчна дълбочина, да му дадем време да ни увлече. Това е възможно с простото правило за 10-те процента: винаги когато четем определена книга (разбирайте в рамките на един двучасов блок от занимания), трябва да прочетем брой страници, равен на поне 10% от целия й обем (или от 20 до 40 страници в общия случай). Всяка страница, прочетена в повече ви приближава до предварителното изпълнение на плана ви, а значи и до повече и заслужена почивка.

И накрая, след всеки ваш двучасов блок, стига да сте подчертавали грамотно четения текст (за подчертаването, трябва да поговорим отделно), трябва (ще ви отнеме не повече от 5 минути) да прочетете подчертаните пасажи, за да подкрепите паметта си в течащия процес на запомнянето.

Успех! Non vitae sed scholae discimus!

Коментарите и въпросите се приветстват. Ако сметнете тази статия за полезна, можете да я споделите сред Вашите колеги и в социалните мрежи. Увеличаването на броя на активно и ефективно учещите студенти способства подобряването на учебната среда и в крайна сметка, надявам се, увеличава качеството на Вашето образование.

За прочетеното, което трябва да се сбъдне

„- Для тебя карма, – сказал он, – для меня дхарма,  а  на  самом  деле один хрен. Пустота. Да и ее на самом деле нету.“ (Виктор Пелевин, Чапаев и Пустота) или не дотам преведено на български: — За теб е карма — отговори той, — за мен е дхарма*, а всъщност е просто ала-бала. Едно нищо. Дето и него го няма. (преводач Таня Белова, изд. къща Калиопа, 2002 г.).

%d блогъра харесват това: