Posts tagged “какдаучим

#какдаучим 04: Оставете Фейсбук!

Защо? Навярно забелязвате негативни ефекти: изписвате „f“ веднага, щом отворите браузъра си; използвате смартфона преимуществено като фейсбук-приемник; цикличността на разглеждането на скучната лента, което ви разсейва, дори отегчава, но се завръщате отново към нея след най-много 15 минути. Казвате, че не е форма на пристрастяване? Сещам се за онзи анекдот, разказващ, как да се хвалиш, че не гледаш телевизия, а да стоиш постоянно в Интернет е все едно, пристрастен към хероина да се хвали, че е отказал тревата…

Ученето и едновременното ползване на социалните мрежи са несъвместими. Изследвания твърдят, че превключването от нещо „не чак толкова интересно“ (овладяването на конспекта) към нещо „интересно“ (мрежата) води до изтикване на заден план на току-що прочетеното. Така процесът на запомнянето, който продължава и след прочитането на съответния пасаж, се прекъсва.

Фейсбук освен всичко друго е и свърталище на лошите учебни практики като разпространяването на слухове, подготовката по „апокрифи“, който ваши колеги услужливо поместват в „групата на групата“ (за това отделно в #какдаучим 06: Апокрифи, лекции, учебници). И най-лошото: фб стимулира едно негативно психологическо развитие на вашата сесия. Чрез един особен вид дезинформация, той поражда вътрешни конфликти. Обременени от тях, учите разсеяно и неефктивно. Конкретно:

1) Наблюдавате, как вие учите, а хората живеят. И това особено важи за лятната сесия (и отвъд студентските ви години също, защото когато се влеете в редиците на офисния планктон, първо се оплаквате, че „другите се снимат от плажа“, а отивайки и вие най-сетне там, също се снимате, за да продължи карнавала, смятащ, че „живея тогава, когато това виждат другите“).

2) Виждате една създавана чрез егоцентрични постове видимост, която твърди, че „другите учат повече“, „другите учат по-добре“. Смятате ли, че възторжените постове на тема „колко много уча“ не са само поза?

3) „Почивате си чрез фейсбук“, но така не получавате физиологическа отмора, спаружени и взрени пред/в компютъра, а психологическа натовареност заради 1), 2) и поради простата причина, че се увличате в разглеждането на картинки и накрая 4) чувствате вина, че сте загубили много от времето си за учене.

Няколко възможни решения:

  • Състезавайте се със себе си за това, колко време няма да използвате фейсбук.
  • Ако състезанието завърши с неуспех – сменете паролата си чрез труднозапомняща се (има сайтове, служещи като random password generator) и я скрийте от себе си за известно време. Още по-добре – дайте я на доверен човек, който да я съхранява – защо не по време на сесията въобще.
  • Ако смятате, че не можете да живеете без съобщенията си, то поне може да гледате единствено и само тях – като въведете сложната random генерирана парола в приложението Messenger на телефона си, без да влизат в пълноценната версия на фейсбук.

Просто опитайте! Може да ви хареса и за след сесията!

Успех! Non vitae sed scholae discimus!

Коментарите и въпросите се приветстват. Ако сметнете тази статия за полезна, можете да я споделите сред Вашите колеги и в социалните мрежи. Увеличаването на броя на активно и ефективно учещите студенти способства подобряването на учебната среда и в крайна сметка увеличава качеството на Вашето образование.


#какдаучим 03: За подчертаването

 Подчертаването. Може би поставям един твърде усилен акцент върху този въпрос, но всеки си има своята „прекаленост“ в ученето и по-добре вашата да е подчертаването, а не конспектирането или, сещам се за един преиндустриален реликт  – „разказването на глас“. Надявам се никой да не времегуби с последното. Подчертаването е далеч по-времеспестяващо, а в перспектива е и по-полезно. В тази връзка:

Етично ли е да подчертаваме? Разбира се! Стига книгата да не е чужда. Оставете възклицанията за това, как книгата трябва да се пази, как трябва да остане спретната и красива, как „обичам аромата на новите книги“. Най-добре изглеждат непрочетените книги. Добре изглеждащи трупове, които така и не успяват да отложат плодотворната си познавателна тиня на дъното на вашето съзнание. Кое е по-ценно: да знаем, подчертавайки или да имаме хубава библиотека?

Защо подчертаваме? Подчертаването ни събужда. Доказано е, че четем по-бързо и по-концентрирано, когато водим зеницата си с някаква показалка (да, правили сте го в малките класове). Когато подчертавате определен пасаж всъщност прочитате-връщате се-подчертавате, прочитайки наново – в резултат подчертаното се разбира и запомня по-ефективно. Цветните линии по правилно подчертаните текстове ни показват тяхната структура, припомнят ни хода на собствената ни мисъл, когато четем повторно текста. Създават предпоставки за активирането на зрителната ни памет. В хода на преговора можете просто да прочетете подчертаното.

Как да подчертаваме. С мъдрост. Какъв е смисълът да подчертаете всичко, освен ако така не искате просто да покажете, че не умеете да извличате главното? Вгледайте се в острието на вашия подчертаващ маркер – то неслучайно е така многостенно и ви дава възможности за различни видове подчертаване, които трябва да се превърнат в кодираща система. Например: подчертаването с линия под съответния текст (в междуредието) може да означава, че нещо е важно. А дебелото подчертаване върху самия текст: структуроопределяща част – нова точка във въображаемия план на текста. Това по-привличащо вниманието подчертаване можете да използвате и за най-важните формулировки в текста.

И един пример: Подчертаваме статията „Правната догматика“ (сп. Съвременно право, бр. 3/2002 г., стр. 7 – 18), използвайки гореизложените насоки. В електронен вариант не разполагам с възможността за подчертаване в междуредието, затова важното е в жълто, а структуроопределящите пасажи и важните дефиниции – в зелено. На втората страница обаче ще забележите и синьо. С него искам да ви покажа, че ако подчертавате пестеливо основни ключови думи, подреждайки ги по-възможност в колона, получавате едно кратко резюме на текста, което в бъдеще ще ви позволява с един поглед (бърз, прорязващ отгоре надолу) да „прочетете целия (вече обработен) абзац“. Това е една полезна техника, която можем да си позволим да взаимстваме от бързото четене (speed readin виж => линка). Но за него друг път.

Послепис: Ами ако смартфоните ви могат да ви помогнат още повече в подчертаването? Ако имате достъп до съответната книга в електронен вариант и използвате програма за четене (читалка) като EBook Reader & Free ePub Books от Google play (виж линка), например, можете да подчертавате с едно движение на ръката и после да експортирате всички подчертани пасажи в текстов файл, който да използвате за преговор или цитиране. Преговор или цитиране не включва преписване. Не забравяйте, че леля ви Немезида обича да цитира чл. 163, ал. 9 от Правилника за устройството и дейността на Софийския университет, където пише, че „студент, който при проверка на знанията въвежда в заблуждение чрез преписване, подсказване и други подобни, се наказва“ – във връзка с чл. 137, ал. 2 – с наказание, дори до изключване без право да се обучава в Университета. 😉

Успех! Non vitae sed scholae discimus!

Коментарите и въпросите се приветстват. Ако сметнете тази статия за полезна, можете да я споделите сред Вашите колеги и в социалните мрежи. Увеличаването на броя на активно и ефективно учещите студенти способства подобряването на учебната среда и в крайна сметка (дай Боже!) увеличава качеството на Вашето образование.


#какдаучим 02: За конспектирането

Да конспектираме или не? Въпросът е актуален, доколкото изложението ми е насочено (не само, но все пак главно) към първокурсниците. Та, следната забележка към тях: дори сега, в първи курс, с нечовешко себеотдаване да успеете да съставите нужните коспекти, в по-горните курсове, уверявам ви, това, заради големия обем на учебния материал, няма да е възможно! Защо тогава да се приучаваме към една техника на учене, която скоро ще се окаже напълно неприложима?

а) Предимствата на конспектите. Конспектите носят ясна, структурирана и кондензирана информацията. Конспектите ни помагат, ако трябва многократно да се завръщане към обемни ключови текстове. Масовото „студентско“ конспектиране обаче не редуцира обема на текста на лекциите или учебника, в които „всичко е важно“, защото „и затова може да ме попитат“. Ефектът на запомнянето се постига по един изтощителен и убийствено бавен начин: чрез едно „творческо“ преписване на оригиналния текст. И това в XXI. век, срамота!

б) Опасността от конспектите. „Пристрастяването“ към конспектирането, по мои наблюдения води до едно недоверие в собствените сили – „ако не го препиша, няма да го запомня“ или дори „ако не го конспектирам, не мога да го разбера“. В тази насока е и непродуктивният учебен подход, който неведнъж ме е ужасявал – „няма да си снимам лекцията, която пропуснах, ще я препиша, така ми е по-добре, по-утно, въобще усамотението на манастирския скрипторий ме вдъхновява“ (спомняме си, какво е скрипторий – тук).

в) Алтернативите на конспектите са поне три:

в1) Кратките конспекти с ключови думи. Добре, ако все пак конспект ви е нужен: Въведете си лимит за обема му – например, вградете всеки въпрос в четвърт страница с размер А4 и дано това отграничение ви принуди да използвате само ключовите думи. Учим чрез четене и мислене. Издържаният минималистичен конспект ни помага, за да преговаряме.

в2) Конспектиране чрез подчертаване. Правилно подчертаният текст изпълнява всяка функция на конспекта – структурата на текста може да бъде изведена чрез оцветяване на съответните начални пасажи в различен цвят и добавянето на римски цифри; концентрирането върху най-важното – чрез пестеливото му подчертаване, а постигнатото собствено разбиране запечатвайте с бележки в полетата.

в3) Конспекти „на готово“ всъщност са вече почти направени за вас. Цялата материя на изучаваната учебна дисциплина е „конспектирана“ в конспекта с въпроси, по който се подготвяте. В повечето случаи всеки въпрос е формулиран чрез изреждането на основните проблеми, които трябва да засегнете при разглеждането му. Задълбочаваме нивото: допълнително подробно планиране по всеки основен проблем откриваме  в заглавията и подредбата на параграфите в различните учебни курсове. Накрая, повечето съвременни автори задължително изписват ключовите понятия и цели пасажи удебелено или в курсив.

Защо тогава да учим, конспектирайки по старомодния начин, за да запомняме, пишейки механично? Ученето чрез преписване е екстензивен метод на производство в учебния ви труд, то е път към умора и депресия.

Успех! Non vitae sed scholae discimus!

Коментарите и въпросите се приветстват. Ако сметнете тази статия за полезна, можете да я споделите сред Вашите колеги и в социалните мрежи. Увеличаването на броя на активно и ефективно учещите студенти способства подобряването на учебната среда и в крайна сметка, надявам се, увеличава качеството на Вашето образование.


#какдаучим 01: Правилото на 10-те % и други цифрови подсказки

Често ме питат(е), „как да учим“. Отчитайки с ирония (и леко перифразиране на Laurence J. Peter), че „който умее – го прави, който не го умее – учи другите, а който и това не може: обучава, как се учи“, реших да опитам да ви дам няколко съвета.

 Първият проблем, който трябва да решим е този, че всъщност четем много малко. Издирвайки материалите, подреждайки ги, принтирайки ги, обсъждайки ги, слушайки и разпространявайки изпитните легенди, прахосвайки времето си по всякакъв друг начин, четем недостатъчно в условията на винаги ограничен времеви ресурс. Всички безспорно знаем за полезността на добрата концентрация, на малките почивки и редуването на различните дейности, ала учим, прелиствайки с ниска ефективност часове наред един и същи учебник, постоянно прекъсвайки работата си и всячески разсейваки се.

Ето едно възможно разрешение (моето). То се състои от спазване на няколко прости правила:

а) Бъдете честни със себе си – сметнете и за в бъдеще следете, колко време четете през всеки от дните-изпитания на сесийната си подготовка. Продължете с този тест и през дните на семестъра. Можете да използвате безплатни програми-хронометри като Timesheet – Time Tracker от Google play, например. Стартирайте хронометъра всеки път, когато прегръщате учебника. Тик-такащите секунди ще ви направят по-отговорни и ще намалят желанието ви да се разсейвате със странични неща.

б) Как да използваме това изчисляване? Учете на двучасови блокове. Нека като за начало се доверим на академичното часоброене. В идеята си то ни ориентира, че: концентрираното ни внимание може да продължава най-много около 40-50 минути; след всеки такъв период, е наложително да си починем.

Моята рецепта в тази насока е: занимавайте се с еднотипни дейности (четене на един отделен учебник, статия, четене от лекции, конспектиране, четене на нормативни актове) на блокове от по два часа. Грубата им формула изглежда така: 120 минути = 50 минути четене + 10 минути почивка + още 50 минути четене; липсващите 10 минути неминуемо ще разпръснете в малки вътрешни почивки (взрени в телефоните си, най-вероятно).

в) Колко трябва да прочетем в рамките на тези/всеки два часа? Установете своята норма на производителност. Според мен е важно, винаги когато изучаваме определен текст да проникнем в достатъчна дълбочина, да му дадем време да ни увлече. Това е възможно с простото правило за 10-те процента: винаги когато четем определена книга (разбирайте в рамките на един двучасов блок от занимания), трябва да прочетем брой страници, равен на поне 10% от целия й обем (или от 20 до 40 страници в общия случай). Всяка страница, прочетена в повече ви приближава до предварителното изпълнение на плана ви, а значи и до повече и заслужена почивка.

И накрая, след всеки ваш двучасов блок, стига да сте подчертавали грамотно четения текст (за подчертаването, трябва да поговорим отделно), трябва (ще ви отнеме не повече от 5 минути) да прочетете подчертаните пасажи, за да подкрепите паметта си в течащия процес на запомнянето.

Успех! Non vitae sed scholae discimus!

Коментарите и въпросите се приветстват. Ако сметнете тази статия за полезна, можете да я споделите сред Вашите колеги и в социалните мрежи. Увеличаването на броя на активно и ефективно учещите студенти способства подобряването на учебната среда и в крайна сметка, надявам се, увеличава качеството на Вашето образование.