За Василе Ерну и плодовете на бурната му съветска младост

Преди доста време видях за пръв път плакат за книгата на Василе Ерну „Роден в СССР” и реагирах с недоверие – може ли румънски писател, макар и от Молдова, да напише нещо не крайно тенденциозно за Съветския съюз ? А ако и да би написал, защо и кой ще го издаде у нас ? Оказа се, че бъркам. Заслужава си книгата на Василе Ерну да бъде прочетена и не само, защото той интересно и четивно предава своя собствен съветски опит. „Роден в СССР” не е историческа книга, а книга от и за родените в Съюза. Тя говори за съветския бит, манталитет, разказва неговата малка, всекидневна история. Самият Ерну до голяма степен съзнава себе си като „съветски човек” – моделиран от тогавашната културно-историческа епоха, запазил много от нея, често поради тази причина и влизащ в спор с нашето съвремие.

Четейки това съчинение ще навлезете не само в тънкостите на съветския виц, пиене, образователна система, празници и герои… Ерну сякаш между другото, за да „изплюе” това което му тежи днес говори за безсмислиците на потребителското общество, които оказва се са сравними с тези на социалистическото. Така до тъжното прозрение, че потребителят всъщност руши демокрацията днес, остава само една крачка. Същевременно пропагандата (макар и с други средства), нагаждачеството и кариеризма (макар и под друго знаме) отново процъфтяват. Ще си позволя да допълня от себе си – социализмът постоянно е говорил за политика, виждал е политика във всичко и до крайна степен политизирайки света е потискал индивидуалността. Днес капитализмът предпочита да „икономизира” всичко, да говори само за пари, да превърне в нов идол мениджъра (него Ерну сравнява с предишния „силен на деня” – политическия ръководител, спретнатия номенклатурчик) и така да заличи индивидуалността. Последната е нужна само под формата на бази данни, криещи тайните на пазара – какви марки предпочита съответният субект, колко често боледува – за да знаем да го застраховаме или не – и прочие…

Василе Ерну е философ, а не историк – той търси културната нишка, усещането за епохата и понякога бърка в историческите подробности, спомня си своите лични възприятия за света и идеологията ( а тогава той е бил доста млад) и с право го обвиняват, че често гледа много повърхностно върху темата. Той често е циничен, а образите му (ако реши да навлезе по-надълбоко в битовите подробност) – нелицеприятни. Книгата му обаче говори с езика на СССР, разказва ни за неговото истинско лице, което трябва да бъде внимателно разгледано, а не постоянно очерняно или пък белосвано. И още нещо много важно – Ерну е наистина един съветски човек, молдованин със самосъзнание за принадлежност към „голямото семейство” на съветските народи. Това само прибавя към стойността на книгата, особено като учебник за тези, които знаят малко за СССР, но искат да се потопят в неговата атмосфера.